РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Владо Даверов : На всяка опашка за кисело мляко чакат най-малко двама автори

Дата на публикуване: 07:01 ч. / 27.08.2023
Прочетена
4725
На бюрото

Писателите са на всяка крачка. На всяка опашка за кисело мляко чакат най-малко двама писатели. Това каза писателят Владо Даверов. Днес той навършва 75 години.

За себе си авторът на „Вчера“ и „Чудовището ДС“ отбелязва, че е роден читател: „Отраснах сред книги, обожавам книгата, дори като предмет, опивам се от дъха на нова книга. Автор съм и на няколко текстчета, естествено. Не съм първият графоман“.

През 2021 г. той издаде втората част на романа си „Ягодовите полета“, а към момента работи усилено върху възпитанието на малкото си внуче: „Той е шестгодишен калпазанин, голям левскар и неуморен задавач на въпроси. Понякога стигат до сто за минута“. Допълва обаче, че подготвя изненада за читателите в началото на 2024 г.

Владо Даверов – за най-големия си страх като писател, за пътешествията си във Виетнам, за изчезването на градския тарикат от близкото минало, за съвременната българска журналистика, за мълчанието, за съвършенството...

Господин Даверов, от позицията на времето днес – кои са най-големите Ви професионални победи и кои са най-големите разочарования? 

- Кого да победя в литературата? Друг писател, читателя или времето? Вечността е съдникът, но за съжаление нямам близки отношения с нея. Разочарован съм от себе си, разбира се. Трябваше да стана агроном.

Като дете сте свирили на цигулка и сте бил запален по футбола. Кога към афинитета към музиката и спорта се появи любовта към литературата?

- Футболен запалянко съм до днес, а още, когато му беше времето, баща ми предвидливо счупи цигулката в главата ми. Колкото до литературата, аз съм роден читател. Отраснах сред книги, обожавам книгата, дори като предмет, опивам се от дъха на нова книга. Автор съм и на няколко текстчета, естествено. Не съм първият графоман. 

Кои от надеждите Ви за бъдещето, които са част и от романа и филмовия сценарий „Вчера“, се осъществиха? Кои не успяха?

- На този въпрос ще ви отговоря, надявам се, в началото на следващата година. Подготвил съм една изненада, която няма да бъде тъжната вест за моята смърт.   

Кариерата Ви през 70-те започва като репортер и самият Вие казвате: „Ако приемем, че имам някаква професия, да кажем, че съм журналист“. Какво е мнението Ви за съвременната българска журналистика?

- Новинарите се справят сравнително добре. Информация ни залива денонощно от целия свят, при това, в повечето случаи, истинска. Коментаторите обаче, и особено водещите на политически предавания, са отчайващо неподготвени и склонни да заемат позиция, което смятам за недопустимо. Телевизионните политически разговорници понякога толкова пожълтяват, че започва да смърди дори през екрана. 

Продължавате ли да вярвате, че най-големият риск е склонността на българина да търси спасител? На какво се дължи, според Вас, това постоянно търсене?

- На Вазов. И на някои други наши класици. „Дядо Иван ще ни спаси!“ Да си спомняте Ботев и Левски да търсят спасител?

Народ и култура не се затриват, казвате Вие. Какво обаче затриваме безвъзвратно и за което после ще съжаляваме?

- Класическият софиянец, плевенчанин, пловдивчанин, ми липсват. Градският тарикат от близкото минало. София беше едно голямо село в моята младост, сега е двумилионен европейски град. Софиянецът обаче изчезна. А именно той беше маята на столицата. 

Кои страхове не бива да си позволяваме?

- Собствените си. Върху страховете на другите нямаме никаква власт.

Кой е Вашият най-голям страх като писател? 

- За пореден път ще ви цитирам покойния си татко. Той постоянно ми повтаряше: „Писатели са Толстой, Чехов, Шекспир, Хемингуей и още неколцина други. Ти знаеш азбуката!“.

Посещавал сте Виетнам неведнъж. Какви спомени пазите от тези пътувания? По какво си приличаме и по какво се различаваме като народопсихология с виетнамците?

- Всичко е същото и същевременно различно. Вечните човешки проблеми се решават според традициите и обичаите на континента и държавата, затова ни се струват по-различни от нас, а понякога и неразгадаеми. Просто трябва да забравим, че европеецът винаги е прав и постъпва най-разумно.   

През 2021 г. издадохте продължението на „Ягодовите полета“. Работите ли върху нови произведения сега?

- Работя усилено върху възпитанието на малкото си внуче. Шестгодишен калпазанин, голям левскар и неуморен задавач на въпроси. Понякога стигат до сто за минута.

Какво означава мълчанието на твореца – от Вашата лична позиция? 

- Първо трябва да попитаме защо мълчи Господ? Той е истинският творец.

Кой е моделът за съвършенство на човека Владо Даверов?

- Бебето в корема на майка си. С първата глътка въздух, моделът се разрушава. 

„Българската литература е отчайващо провинциална. Без самочувствие, наплашена като заек. От потури и цървули никой не се интересува“, са Ваши думи от 2012 година. Днес има ли промяна в тази картина?

- Никаква. Комплексарите си създават партия след партия и в основата на политическите им програми си веят отново потурите на дедите им. Никакво познаване на реалния свят, без визия за бъдещето. А за литературата питайте писателите. Те са на всяка крачка. На всяка опашка за кисело мляко чакат най-малко двама писатели.

Владо Даверов е роден на 27 август 1948 г. в Плевен. Завършил е немска филология в Софийския университет (1972). Работи като репортер във вестник „Народна младеж“, завеждащ отдел „Култура“ на вестниск „Студентска трибуна“ (1977–1980). Сценарист-редактор е в студията за игрални филми „Бояна“ (1980–1991), завежда отдел „Национален живот“ във в. „Демокрация“ (от 1991 г.).

Сборникът му с разкази „Което е било“ излиза през 1978, а първата публикация на отделен разказ е „Джони Американеца“, отпечатан в списание „Младеж“ (1979).

Даверов е автор на разкази, новели, повести и романи – „Вчера“, Prime Time, „Възторжен и див“, „Кенеди“, „Ангели небесни“, „Животът на другите“, „Чудовището ДС“ . Сценарист е на филмите „Царска пиеса“ (1982), „Живот до поискване“ (1987), „Вчера“ (1988), „Делото“ (1989), на поредицата „Полицаи и престъпници“, към която са създадени филмите „Голямата ченгеджийница“ (1993), „Нощта на самодивите“ (1995) и „Трафик“ (1995). Следват „Суламит“ (1997) и „Двама мъже извън града“ (1998).

Владо Даверов е носител на международни и национални награди като първа награда от Московския филмов фестивал, Гран при в Сан Ремо, награда на публиката на фестивала „Златна роза“, награда за най-добър сценарий на Съюза на филмовите дейци, „Роман на годината“ на вестник „Литературен форум“ (1996) – за „Възторжен и див“.

Негови творби са преведени на английски, виетнамски, немски, полски, руски, унгарски, френски, чешки.
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Научната фантастика като жанр не само че пленява с визуалната си грандиозност, но също така предлага дълбоки алегории за съвременността, богато изградени светове и многоп ...
Вижте също
Учители и ученици от Силистра обединяват усилия за създаването на уникален алманах, който документира развитието на образованието в града по време на Възраждането. Инициа ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Иванка Желязкова и ученици събират историята на образованието от Възраждането в алманах
Учители и ученици от Силистра обединяват усилия за създаването на уникален алманах, който документира развитието на образованието в града по време на Възраждането. Инициативата е ръководена от Иванка Желязкова, главен учител в Основно училище „Иван Вазов ...
Ангелина Липчева
На бюрото
Читателският клуб на НБУ разглежда „Конармия“ на Исак Бабел с водещи литературни специалисти
Читателският клуб на Нов български университет (НБУ) организира специална среща, посветена на произведението „Конармия“ от Исак Бабел. Събитието ще се проведе в книжарницата на корпус I на университета, където водещи специалисти в областта на литер ...
Валери Генков
Франческа Земярска спечели голямата награда на „Южна пролет“
Добрина Маркова
На бюрото
Антон и Пламена Нашеви разказват за приключенията си с велосипеди из Централна и Южна Америка
Семейство Нашеви, известни със своите приключения, представят новата си книга „Карай към непознатото“, която разказва за тяхното дълго и вдъхновяващо пътешествие с велосипеди из Централна и Южна Америка. В книгата, авторите Антон и Пламена Нашеви с ...
Добрина Маркова
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Литературен обзор
Библиотеките като двигател на зелената промяна
Регионалната библиотека „Петър Стъпов“ в Търговище организира кръгла маса, която ще се фокусира върху значението на образованието за формиране на отговорно отношение към околната среда и устойчивото развитие. Събитието е част от проекта „В им ...
Ангелина Липчева
На бюрото
Читателският клуб на НБУ разглежда „Конармия“ на Исак Бабел с водещи литературни специалисти
Читателският клуб на Нов български университет (НБУ) организира специална среща, посветена на произведението „Конармия“ от Исак Бабел. Събитието ще се проведе в книжарницата на корпус I на университета, където водещи специалисти в областта на литер ...
Валери Генков
Експресивно
След концерта – към книгата: Камелия Тодорова разкрива нов творчески проект
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Джордж Темпълтън Стронг оставя след себе си уникален поглед към живота в Ню Йорк през Гражданската война
Валери Генков
На фона на бурния живот в Ню Йорк през 19-ти век, дневникът на Джордж Темпълтън Стронг (George Templeton Strong) представлява уникален документ, който осветява социалните и културни условия на времето. Започвайки своя дневник през 1835 година, когато е едва на петнадесет, Стронг продължава да пише до края на живота си през 1875 година, натрупвайки около четири милиона думи. Тази колосална работа е ...
Подиум на писателя
Храната като поле на политическа битка в Индия
Добрина Маркова
Експресивно
Седмицата на детската книга стартира в Белица с множество инициативи, насочени към насърчаване ...
Начало На бюрото

Владо Даверов : На всяка опашка за кисело мляко чакат най-малко двама автори

07:01 ч. / 27.08.2023
Автор: Добрина Маркова
Прочетена
4725
Публкацията е част от архивът на Литеранс
На бюрото

Писателите са на всяка крачка. На всяка опашка за кисело мляко чакат най-малко двама писатели. Това каза писателят Владо Даверов. Днес той навършва 75 години.

За себе си авторът на „Вчера“ и „Чудовището ДС“ отбелязва, че е роден читател: „Отраснах сред книги, обожавам книгата, дори като предмет, опивам се от дъха на нова книга. Автор съм и на няколко текстчета, естествено. Не съм първият графоман“.

През 2021 г. той издаде втората част на романа си „Ягодовите полета“, а към момента работи усилено върху възпитанието на малкото си внуче: „Той е шестгодишен калпазанин, голям левскар и неуморен задавач на въпроси. Понякога стигат до сто за минута“. Допълва обаче, че подготвя изненада за читателите в началото на 2024 г.

Владо Даверов – за най-големия си страх като писател, за пътешествията си във Виетнам, за изчезването на градския тарикат от близкото минало, за съвременната българска журналистика, за мълчанието, за съвършенството...

Господин Даверов, от позицията на времето днес – кои са най-големите Ви професионални победи и кои са най-големите разочарования? 

- Кого да победя в литературата? Друг писател, читателя или времето? Вечността е съдникът, но за съжаление нямам близки отношения с нея. Разочарован съм от себе си, разбира се. Трябваше да стана агроном.

Като дете сте свирили на цигулка и сте бил запален по футбола. Кога към афинитета към музиката и спорта се появи любовта към литературата?

- Футболен запалянко съм до днес, а още, когато му беше времето, баща ми предвидливо счупи цигулката в главата ми. Колкото до литературата, аз съм роден читател. Отраснах сред книги, обожавам книгата, дори като предмет, опивам се от дъха на нова книга. Автор съм и на няколко текстчета, естествено. Не съм първият графоман. 

Кои от надеждите Ви за бъдещето, които са част и от романа и филмовия сценарий „Вчера“, се осъществиха? Кои не успяха?

- На този въпрос ще ви отговоря, надявам се, в началото на следващата година. Подготвил съм една изненада, която няма да бъде тъжната вест за моята смърт.   

Кариерата Ви през 70-те започва като репортер и самият Вие казвате: „Ако приемем, че имам някаква професия, да кажем, че съм журналист“. Какво е мнението Ви за съвременната българска журналистика?

- Новинарите се справят сравнително добре. Информация ни залива денонощно от целия свят, при това, в повечето случаи, истинска. Коментаторите обаче, и особено водещите на политически предавания, са отчайващо неподготвени и склонни да заемат позиция, което смятам за недопустимо. Телевизионните политически разговорници понякога толкова пожълтяват, че започва да смърди дори през екрана. 

Продължавате ли да вярвате, че най-големият риск е склонността на българина да търси спасител? На какво се дължи, според Вас, това постоянно търсене?

- На Вазов. И на някои други наши класици. „Дядо Иван ще ни спаси!“ Да си спомняте Ботев и Левски да търсят спасител?

Народ и култура не се затриват, казвате Вие. Какво обаче затриваме безвъзвратно и за което после ще съжаляваме?

- Класическият софиянец, плевенчанин, пловдивчанин, ми липсват. Градският тарикат от близкото минало. София беше едно голямо село в моята младост, сега е двумилионен европейски град. Софиянецът обаче изчезна. А именно той беше маята на столицата. 

Кои страхове не бива да си позволяваме?

- Собствените си. Върху страховете на другите нямаме никаква власт.

Кой е Вашият най-голям страх като писател? 

- За пореден път ще ви цитирам покойния си татко. Той постоянно ми повтаряше: „Писатели са Толстой, Чехов, Шекспир, Хемингуей и още неколцина други. Ти знаеш азбуката!“.

Посещавал сте Виетнам неведнъж. Какви спомени пазите от тези пътувания? По какво си приличаме и по какво се различаваме като народопсихология с виетнамците?

- Всичко е същото и същевременно различно. Вечните човешки проблеми се решават според традициите и обичаите на континента и държавата, затова ни се струват по-различни от нас, а понякога и неразгадаеми. Просто трябва да забравим, че европеецът винаги е прав и постъпва най-разумно.   

През 2021 г. издадохте продължението на „Ягодовите полета“. Работите ли върху нови произведения сега?

- Работя усилено върху възпитанието на малкото си внуче. Шестгодишен калпазанин, голям левскар и неуморен задавач на въпроси. Понякога стигат до сто за минута.

Какво означава мълчанието на твореца – от Вашата лична позиция? 

- Първо трябва да попитаме защо мълчи Господ? Той е истинският творец.

Кой е моделът за съвършенство на човека Владо Даверов?

- Бебето в корема на майка си. С първата глътка въздух, моделът се разрушава. 

„Българската литература е отчайващо провинциална. Без самочувствие, наплашена като заек. От потури и цървули никой не се интересува“, са Ваши думи от 2012 година. Днес има ли промяна в тази картина?

- Никаква. Комплексарите си създават партия след партия и в основата на политическите им програми си веят отново потурите на дедите им. Никакво познаване на реалния свят, без визия за бъдещето. А за литературата питайте писателите. Те са на всяка крачка. На всяка опашка за кисело мляко чакат най-малко двама писатели.

Владо Даверов е роден на 27 август 1948 г. в Плевен. Завършил е немска филология в Софийския университет (1972). Работи като репортер във вестник „Народна младеж“, завеждащ отдел „Култура“ на вестниск „Студентска трибуна“ (1977–1980). Сценарист-редактор е в студията за игрални филми „Бояна“ (1980–1991), завежда отдел „Национален живот“ във в. „Демокрация“ (от 1991 г.).

Сборникът му с разкази „Което е било“ излиза през 1978, а първата публикация на отделен разказ е „Джони Американеца“, отпечатан в списание „Младеж“ (1979).

Даверов е автор на разкази, новели, повести и романи – „Вчера“, Prime Time, „Възторжен и див“, „Кенеди“, „Ангели небесни“, „Животът на другите“, „Чудовището ДС“ . Сценарист е на филмите „Царска пиеса“ (1982), „Живот до поискване“ (1987), „Вчера“ (1988), „Делото“ (1989), на поредицата „Полицаи и престъпници“, към която са създадени филмите „Голямата ченгеджийница“ (1993), „Нощта на самодивите“ (1995) и „Трафик“ (1995). Следват „Суламит“ (1997) и „Двама мъже извън града“ (1998).

Владо Даверов е носител на международни и национални награди като първа награда от Московския филмов фестивал, Гран при в Сан Ремо, награда на публиката на фестивала „Златна роза“, награда за най-добър сценарий на Съюза на филмовите дейци, „Роман на годината“ на вестник „Литературен форум“ (1996) – за „Възторжен и див“.

Негови творби са преведени на английски, виетнамски, немски, полски, руски, унгарски, френски, чешки.
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
На бюрото
Иванка Желязкова и ученици събират историята на образованието от Възраждането в алманах
Ангелина Липчева
На бюрото
Читателският клуб на НБУ разглежда „Конармия“ на Исак Бабел с водещи литературни специалисти
Валери Генков
На бюрото
Франческа Земярска спечели голямата награда на „Южна пролет“
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Иванка Желязкова и ученици събират историята на образованието от Възраждането в алманах
Ангелина Липчева
Учители и ученици от Силистра обединяват усилия за създаването на уникален алманах, който документира развитието на образованието в града по време на Възраждането. Инициа ...
Авторът и перото
Джиюнг Хан разказва за Корея под японска власт и жени с дарби, които променят правилата на оцеляването
Валери Генков
Литературен обзор
Библиотеките като двигател на зелената промяна
Ангелина Липчева
На бюрото
Читателският клуб на НБУ разглежда „Конармия“ на Исак Бабел с водещи литературни специалисти
Валери Генков
Експресивно
След концерта – към книгата: Камелия Тодорова разкрива нов творчески проект
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Джордж Темпълтън Стронг оставя след себе си уникален поглед към живота в Ню Йорк през Гражданската война
Валери Генков
Подиум на писателя
Храната като поле на политическа битка в Индия
Добрина Маркова
Авторът и перото
Румяна Маркова разкрива човека зад името Пенчо Славейков
Валери Генков
Експресивно
Седмица на детската книга в Белица с акценти върху Ран Босилек и „Патиланско царство“
Валери Генков
Авторът и перото
Захари Карабашлиев представя новия си роман „Последният ловец на делфини“ с призив към и търсенето на истината
Валери Генков
Експресивно
Георги Господинов представя "Времеубежище" в Бразилия, Милена Минчева с уникален превод
Валери Генков
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Патрик Котрел изследва сложността на идентичността и търсенето на истина
Романът "Следобедни часове на един отшелник" (Afternoon Hours of a Hermit) на Патрик Котрел (Patrick Cottrell) започва с мистериозен плик, доставен по пощата, в който се намира детска снимка на починалия брат на разказвача. Събитието е особено значимо, тъй ...
Избрано
Милена Желева вдъхновява децата с „Малкият принц“ на Маратона на четенето в Стара Загора
В Стара Загора, се проведе Маратон на четенето, който отбеляза Международния ден на книгата и авторското право. Събитието е част от 21-то издание на инициативата „Четяща Стара Загора”, която цели да насърчи четенето и любовта към литературата сред ...
Георги Бърдаров с награда „Цветето на Хеликон“ за „Адажио за Мария“ - какво стои зад успеха?
Ако сте поропуснали
Огнян Ковачев: Взаимодействието между литературата и нейното визуално представяне в киното
Взаимодействието между литературата и нейното визуално представяне в киното е темата на новата монография на проф. Огнян Ковачев. Изданието, озаглавено „Книгата и филмът в западния литературен канон. Случаят „Декамерон”, бе представено в ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.