Владо Даверов : На всяка опашка за кисело мляко чакат най-малко двама автори
Писателите са на всяка крачка. На всяка опашка за кисело мляко чакат най-малко двама писатели. Това каза писателят Владо Даверов. Днес той навършва 75 години. За себе си авторът на „Вчера“ и „Чудовището ДС“ отбелязва, че е роден читател: „Отраснах сред книги, обожавам книгата, дори като предмет, опивам се от дъха на нова книга. Автор съм и на няколко текстчета, естествено. Не съм първият графоман“. През 2021 г. той издаде втората част на романа си „Ягодовите полета“, а към момента работи усилено върху възпитанието на малкото си внуче: „Той е шестгодишен калпазанин, голям левскар и неуморен задавач на въпроси. Понякога стигат до сто за минута“. Допълва обаче, че подготвя изненада за читателите в началото на 2024 г. Владо Даверов – за най-големия си страх като писател, за пътешествията си във Виетнам, за изчезването на градския тарикат от близкото минало, за съвременната българска журналистика, за мълчанието, за съвършенството... Господин Даверов, от позицията на времето днес – кои са най-големите Ви професионални победи и кои са най-големите разочарования? - Кого да победя в литературата? Друг писател, читателя или времето? Вечността е съдникът, но за съжаление нямам близки отношения с нея. Разочарован съм от себе си, разбира се. Трябваше да стана агроном. Като дете сте свирили на цигулка и сте бил запален по футбола. Кога към афинитета към музиката и спорта се появи любовта към литературата? - Футболен запалянко съм до днес, а още, когато му беше времето, баща ми предвидливо счупи цигулката в главата ми. Колкото до литературата, аз съм роден читател. Отраснах сред книги, обожавам книгата, дори като предмет, опивам се от дъха на нова книга. Автор съм и на няколко текстчета, естествено. Не съм първият графоман. Кои от надеждите Ви за бъдещето, които са част и от романа и филмовия сценарий „Вчера“, се осъществиха? Кои не успяха? - На този въпрос ще ви отговоря, надявам се, в началото на следващата година. Подготвил съм една изненада, която няма да бъде тъжната вест за моята смърт. Кариерата Ви през 70-те започва като репортер и самият Вие казвате: „Ако приемем, че имам някаква професия, да кажем, че съм журналист“. Какво е мнението Ви за съвременната българска журналистика? - Новинарите се справят сравнително добре. Информация ни залива денонощно от целия свят, при това, в повечето случаи, истинска. Коментаторите обаче, и особено водещите на политически предавания, са отчайващо неподготвени и склонни да заемат позиция, което смятам за недопустимо. Телевизионните политически разговорници понякога толкова пожълтяват, че започва да смърди дори през екрана. Продължавате ли да вярвате, че най-големият риск е склонността на българина да търси спасител? На какво се дължи, според Вас, това постоянно търсене? - На Вазов. И на някои други наши класици. „Дядо Иван ще ни спаси!“ Да си спомняте Ботев и Левски да търсят спасител? Народ и култура не се затриват, казвате Вие. Какво обаче затриваме безвъзвратно и за което после ще съжаляваме? - Класическият софиянец, плевенчанин, пловдивчанин, ми липсват. Градският тарикат от близкото минало. София беше едно голямо село в моята младост, сега е двумилионен европейски град. Софиянецът обаче изчезна. А именно той беше маята на столицата. Кои страхове не бива да си позволяваме? - Собствените си. Върху страховете на другите нямаме никаква власт. Кой е Вашият най-голям страх като писател? - За пореден път ще ви цитирам покойния си татко. Той постоянно ми повтаряше: „Писатели са Толстой, Чехов, Шекспир, Хемингуей и още неколцина други. Ти знаеш азбуката!“. Посещавал сте Виетнам неведнъж. Какви спомени пазите от тези пътувания? По какво си приличаме и по какво се различаваме като народопсихология с виетнамците? - Всичко е същото и същевременно различно. Вечните човешки проблеми се решават според традициите и обичаите на континента и държавата, затова ни се струват по-различни от нас, а понякога и неразгадаеми. Просто трябва да забравим, че европеецът винаги е прав и постъпва най-разумно. През 2021 г. издадохте продължението на „Ягодовите полета“. Работите ли върху нови произведения сега? - Работя усилено върху възпитанието на малкото си внуче. Шестгодишен калпазанин, голям левскар и неуморен задавач на въпроси. Понякога стигат до сто за минута. Какво означава мълчанието на твореца – от Вашата лична позиция? - Първо трябва да попитаме защо мълчи Господ? Той е истинският творец. Кой е моделът за съвършенство на човека Владо Даверов? - Бебето в корема на майка си. С първата глътка въздух, моделът се разрушава. „Българската литература е отчайващо провинциална. Без самочувствие, наплашена като заек. От потури и цървули никой не се интересува“, са Ваши думи от 2012 година. Днес има ли промяна в тази картина? - Никаква. Комплексарите си създават партия след партия и в основата на политическите им програми си веят отново потурите на дедите им. Никакво познаване на реалния свят, без визия за бъдещето. А за литературата питайте писателите. Те са на всяка крачка. На всяка опашка за кисело мляко чакат най-малко двама писатели. Владо Даверов е роден на 27 август 1948 г. в Плевен. Завършил е немска филология в Софийския университет (1972). Работи като репортер във вестник „Народна младеж“, завеждащ отдел „Култура“ на вестниск „Студентска трибуна“ (1977–1980). Сценарист-редактор е в студията за игрални филми „Бояна“ (1980–1991), завежда отдел „Национален живот“ във в. „Демокрация“ (от 1991 г.).
Сборникът му с разкази „Което е било“ излиза през 1978, а първата публикация на отделен разказ е „Джони Американеца“, отпечатан в списание „Младеж“ (1979). Даверов е автор на разкази, новели, повести и романи – „Вчера“, Prime Time, „Възторжен и див“, „Кенеди“, „Ангели небесни“, „Животът на другите“, „Чудовището ДС“ . Сценарист е на филмите „Царска пиеса“ (1982), „Живот до поискване“ (1987), „Вчера“ (1988), „Делото“ (1989), на поредицата „Полицаи и престъпници“, към която са създадени филмите „Голямата ченгеджийница“ (1993), „Нощта на самодивите“ (1995) и „Трафик“ (1995). Следват „Суламит“ (1997) и „Двама мъже извън града“ (1998). Владо Даверов е носител на международни и национални награди като първа награда от Московския филмов фестивал, Гран при в Сан Ремо, награда на публиката на фестивала „Златна роза“, награда за най-добър сценарий на Съюза на филмовите дейци, „Роман на годината“ на вестник „Литературен форум“ (1996) – за „Възторжен и див“. Негови творби са преведени на английски, виетнамски, немски, полски, руски, унгарски, френски, чешки.
|
|
На бюрото
Хиу Мин Нгуен разкрива корицата на новата си поетична книга "Staying Still"
Поетичният свят на Хиу Мин Нгуен (Hieu Minh Nguyen) отново ще бъде разширен с новата му книга "Staying Still", която ще излезе на 1 септември 2026 година. Тази дългоочаквана последваща творба на наградената поетична колекция "Not Here" разглежда сложните въпро ...
Валери Генков
|
На бюрото
„Песента на творенията“ като поезия на природата… но дали успяваме да я чуем днес
Франческо от Асизи (Франческо ди Пиетро ди Бернароне) е един от най-влиятелните светци в историята на Италия. Той е роден около 1181-1182 г. и е известен не само с религиозната си дейност, но и с поетичния си талант. Неговото произведение "Песента на твореният ...
Добрина Маркова
|
Седмокласници в Нови пазар с интерактивна викторина за поезията, какво научиха?
Добрина Маркова
|
На бюрото
Когато мъглата се издига, историята започва да се разказва отново…
В началото на XX век, много писателки, въпреки успеха си, са забравени поради модни тенденции, редакционни решения и предразсъдъци, свързани с пола. Сред тях е Лина Петравале (Lina Pietravalle), която е оставила значителен отпечатък в литературата на Молизе. Н ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Хиу Мин Нгуен разкрива корицата на новата си поетична книга "Staying Still"
Поетичният свят на Хиу Мин Нгуен (Hieu Minh Nguyen) отново ще бъде разширен с новата му книга "Staying Still", която ще излезе на 1 септември 2026 година. Тази дългоочаквана последваща творба на наградената поетична колекция "Not Here" разглежда сложните въпро ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Ариана, Федерика, Симона… и този град, който все ги изхвърля
На 12 февруари излезе третата книга на Джулия Фаци (Giulia Fazzi), озаглавена "Момичетата си тръгнаха" (Le ragazze sono andate via), публикувана от "Мондадори" (Mondadori) през 2026 година. Това е роман на развитие, който комбинира художествена измислица с реа ...
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Библиотека „Родина“ се връща обновена: 166 години културно наследство и ново начало
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Да бягаш от войната, но дали можеш да избягаш от себе си?
Ангелина Липчева
|
"Римпатрио" (Rimpatrio) е дебютният роман на писателката Ева Гуера (Eve Guerra). Книгата е частично автобиографична и разказва историята на италиано-френско семейство, състоящо се от трима братя и една сестра. Най-голямото от братята, Джовани (Giovanni), открива обява за работа като механик в Африка и решава да се отправи на приключение в Конго, където се свързва с местна жена. От тях се ражда дъщ ...
|
Подиум на писателя
„Литературно такси“ събира български класици и съвременни герои в иновативен спектакъл на ученици
Добрина Маркова
|
|
07:01 ч. / 27.08.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 4725 |
|
Писателите са на всяка крачка. На всяка опашка за кисело мляко чакат най-малко двама писатели. Това каза писателят Владо Даверов. Днес той навършва 75 години.
За себе си авторът на „Вчера“ и „Чудовището ДС“ отбелязва, че е роден читател: „Отраснах сред книги, обожавам книгата, дори като предмет, опивам се от дъха на нова книга. Автор съм и на няколко текстчета, естествено. Не съм първият графоман“.
През 2021 г. той издаде втората част на романа си „Ягодовите полета“, а към момента работи усилено върху възпитанието на малкото си внуче: „Той е шестгодишен калпазанин, голям левскар и неуморен задавач на въпроси. Понякога стигат до сто за минута“. Допълва обаче, че подготвя изненада за читателите в началото на 2024 г.
Владо Даверов – за най-големия си страх като писател, за пътешествията си във Виетнам, за изчезването на градския тарикат от близкото минало, за съвременната българска журналистика, за мълчанието, за съвършенството...
Господин Даверов, от позицията на времето днес – кои са най-големите Ви професионални победи и кои са най-големите разочарования?
- Кого да победя в литературата? Друг писател, читателя или времето? Вечността е съдникът, но за съжаление нямам близки отношения с нея. Разочарован съм от себе си, разбира се. Трябваше да стана агроном.
Като дете сте свирили на цигулка и сте бил запален по футбола. Кога към афинитета към музиката и спорта се появи любовта към литературата?
- Футболен запалянко съм до днес, а още, когато му беше времето, баща ми предвидливо счупи цигулката в главата ми. Колкото до литературата, аз съм роден читател. Отраснах сред книги, обожавам книгата, дори като предмет, опивам се от дъха на нова книга. Автор съм и на няколко текстчета, естествено. Не съм първият графоман.
Кои от надеждите Ви за бъдещето, които са част и от романа и филмовия сценарий „Вчера“, се осъществиха? Кои не успяха?
- На този въпрос ще ви отговоря, надявам се, в началото на следващата година. Подготвил съм една изненада, която няма да бъде тъжната вест за моята смърт.
Кариерата Ви през 70-те започва като репортер и самият Вие казвате: „Ако приемем, че имам някаква професия, да кажем, че съм журналист“. Какво е мнението Ви за съвременната българска журналистика?
- Новинарите се справят сравнително добре. Информация ни залива денонощно от целия свят, при това, в повечето случаи, истинска. Коментаторите обаче, и особено водещите на политически предавания, са отчайващо неподготвени и склонни да заемат позиция, което смятам за недопустимо. Телевизионните политически разговорници понякога толкова пожълтяват, че започва да смърди дори през екрана.
Продължавате ли да вярвате, че най-големият риск е склонността на българина да търси спасител? На какво се дължи, според Вас, това постоянно търсене?
- На Вазов. И на някои други наши класици. „Дядо Иван ще ни спаси!“ Да си спомняте Ботев и Левски да търсят спасител?
Народ и култура не се затриват, казвате Вие. Какво обаче затриваме безвъзвратно и за което после ще съжаляваме?
- Класическият софиянец, плевенчанин, пловдивчанин, ми липсват. Градският тарикат от близкото минало. София беше едно голямо село в моята младост, сега е двумилионен европейски град. Софиянецът обаче изчезна. А именно той беше маята на столицата.
Кои страхове не бива да си позволяваме?
- Собствените си. Върху страховете на другите нямаме никаква власт.
Кой е Вашият най-голям страх като писател?
- За пореден път ще ви цитирам покойния си татко. Той постоянно ми повтаряше: „Писатели са Толстой, Чехов, Шекспир, Хемингуей и още неколцина други. Ти знаеш азбуката!“.
Посещавал сте Виетнам неведнъж. Какви спомени пазите от тези пътувания? По какво си приличаме и по какво се различаваме като народопсихология с виетнамците?
- Всичко е същото и същевременно различно. Вечните човешки проблеми се решават според традициите и обичаите на континента и държавата, затова ни се струват по-различни от нас, а понякога и неразгадаеми. Просто трябва да забравим, че европеецът винаги е прав и постъпва най-разумно.
През 2021 г. издадохте продължението на „Ягодовите полета“. Работите ли върху нови произведения сега?
- Работя усилено върху възпитанието на малкото си внуче. Шестгодишен калпазанин, голям левскар и неуморен задавач на въпроси. Понякога стигат до сто за минута.
Какво означава мълчанието на твореца – от Вашата лична позиция?
- Първо трябва да попитаме защо мълчи Господ? Той е истинският творец.
Кой е моделът за съвършенство на човека Владо Даверов?
- Бебето в корема на майка си. С първата глътка въздух, моделът се разрушава.
„Българската литература е отчайващо провинциална. Без самочувствие, наплашена като заек. От потури и цървули никой не се интересува“, са Ваши думи от 2012 година. Днес има ли промяна в тази картина?
- Никаква. Комплексарите си създават партия след партия и в основата на политическите им програми си веят отново потурите на дедите им. Никакво познаване на реалния свят, без визия за бъдещето. А за литературата питайте писателите. Те са на всяка крачка. На всяка опашка за кисело мляко чакат най-малко двама писатели.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Джузепе Мацини и неговите мото, вдъхновяващи за обединението на Италия
Джузепе Мацини (Giuseppe Mazzini), е един от най-влиятелните политици и философи на XIX век, който играе ключова роля в Рисорджименто, движението за обединение на Италия. Той е защитник на идеята за единна, републиканска Италия, насочена към напредък и вяра в ...
|
Избрано
България на Международния панаир на книгата в Лондон – подкрепа от министър Тодоров и президент Йотова
Министърът на културата Найден Тодоров и президентът Илияна Йотова изразиха подкрепа за българското присъствие на Международния панаир на книгата в Лондон, подчертавайки важността на културния диалог и популяризирането на българската литература. Според тях, ...
|
Гаетано Апезо и Викторио в търсене на Пернатия змей
|
Ако сте поропуснали
Изложба разкрива уникалността на ръкописите на велики личности
В Милано, в сърцето на града, до 5 май се провежда уникална изложба в Пинакотека Амброзиана, която представя изключителни личности от света на интелектуалците, артистите, учените, композиторите, поетите и писателите. Изложбата, под ръководството на монсеньор ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |